αναδιπλασιασμός (ο)

редупликация, удвояване

англ. reduplication


Р. е термин в морфологията, който означава процеса на повтаряне на корена или на част от корена на една дума. Подобно повтаряне може да има лексикална или граматическа функция. Вероятно първоначалната функция на Р. е по-скоро лексикална и е свързана със засилването на значението на удвоения корен. В такива случаи обичайно се повтаря целият корен, а не само началната му сричка.
Постепенно Р. се граматикализира и се превръща в морфологично средство за образуване на някои сегашни и перфектни основи. При този процес Р. губи семантичната си функция и вече не служи за засилване на значението на корена. Обичайно този вид Р. засяга само началната сричка или началната съгласна на глаголния корен и се нарича частична или символична Р. В повечето индоевропейски езици при Р. в сегашните основи, между удвоените съгласни най-често се добавя гласна i, докато при перфектните основи добавената гласна обикновено е е.
В съвременните индоевропейски езици съществува и още един тип Р., който има синтактичен характер. При него в рамките на изречението се повтаря една и съща дума, като целта е интензифициране на съобщението.


Sorry, comments are closed!